РАЗТЮ̀ХКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разтю̀хкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Започвам много да се тюхкам; развайквам се. – Ако сте го поразсърдили нещо, може да е шавнал някъде вън от града и довечера ще си дойде .. – И аз това думам. А майка му се е разтюхкала. А. Страшимиров, А, 115. Вървях по заледените тротоари .., когато – туп – пред мен се хързулна и пльосна .. моят доскорошен колега Кольо Балуков .. той се разтюхка – на̀, тъкмо си облякъл новия балтон и го нацапал. Сп. Йончев, С, 3. Той захвърли ядно ръкописа и пак се разтюхка. Т. Харманджиев, КЕД, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)